• (042) 230 404
  • Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Блог на културно-информационен център "Етносвят България"

~ Информация за нашата дейност ~

  • ЕТНОСВЯТ БЪЛГАРИЯ 3,1
  • ЕТНОСВЯТ БЪЛГАРИЯ 3,1
  • ЕТНОСВЯТ БЪЛГАРИЯ 3,1
  • ЕТНОСВЯТ БЪЛГАРИЯ 3,1
  • ЕТНОСВЯТ БЪЛГАРИЯ 3,1
  • ЕТНОСВЯТ БЪЛГАРИЯ 3,1
  • ЕТНОСВЯТ БЪЛГАРИЯ 3,1
  • ЕТНОСВЯТ БЪЛГАРИЯ 3,1
  • ЕТНОСВЯТ БЪЛГАРИЯ 3,1
  • ЕТНОСВЯТ БЪЛГАРИЯ 3,1
  • ЕТНОСВЯТ БЪЛГАРИЯ 3,1
  • ЕТНОСВЯТ БЪЛГАРИЯ 3,1
  • ЕТНОСВЯТ БЪЛГАРИЯ 3,1
  • ЕТНОСВЯТ БЪЛГАРИЯ 3,1
  • ЕТНОСВЯТ БЪЛГАРИЯ 3,1
  • ЕТНОСВЯТ БЪЛГАРИЯ 3,1
  • ЕТНОСВЯТ БЪЛГАРИЯ 3,1
  • ЕТНОСВЯТ БЪЛГАРИЯ 3,1
  • ЕТНОСВЯТ БЪЛГАРИЯ 3,1
  • ЕТНОСВЯТ БЪЛГАРИЯ 3,1

По местата на Руско-турската война през 1877-1878 г.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 
2 октомври 2021 г. направихме обиколка на местата на Руско-турската война през 1877-1878 г. в околностите на Стариа Загора. Екскурзоводът беше виден публичен и местен историк Любомир Вълков. Първото място, което посетихме, беше село Калитиново (бившето до 1906 г. Юранлия), където на 19 юли 1877 г. се проведе известният юранлийски двубой. В центъра на селото има паметник-братски гроб, където са погребани 6 мъртви герои: ст. вахтмистр на 9-ти хусарски киевски полк Захар Саников, редник Данило Белян, Йохан Видеман, Иван Свиза, Ефим Филатов и канонирът на 16-ра конна артилерийска батерия Иван Кузмич Катрошенко. На самия паметник няма имена. Те бяха открити от Любомир в резултат на работа с военни архиви. Хубаво би било скоро имената на погребаните бойци да заемат мястото си на паметника.
Паметникът е построен през 1973 г. За фондовете на жителите на Старая Загора, село Калитиново, по-голямата част от средствата са събрани от служители на АТЗ.
Близо до паметника Любомир Вълков говореше за напредъка на Руско-турската война, бойния път на предния отряд на генерал Гурко и 6 съпруги опълченци, за капитан Калитина, Самарския банер, за юранлийската битка и паметници и братски гробове останали след боя.
Втора точка на екскурзията беше гробът на Шахов, където е монтиран паметникът на Александър II. През 1882 г. са монтирани 40 еднакви паметника в чест на Царя на освободителя в цяла България. Паметникът се намира на приблизително 1 км северно от мястото на юранлийската битка на природен хълм, което позволява да се види отдалеч. Паметникът е в добро състояние, наскоро е възстановен. Любомир посочи неточностите в надписа на паметника. Там са изброени всичките 6 съпруги на българското опълчение, но само четири от тях са участвали в Джураналийската битка.
След шахматния гроб отидохме в село Дилбоки до църквата ′′ Светло спяща Богородица ". Там на 20 юли 1877 г. загинали войници в юранлийската битка.
В двора на църквата има гробове на свещеници Неделчо Поп Христос и Стефан Коларов, които са служили в църквата по време на освободителната война. Вероятно са пяли загиналите в битката в Джуранали войници. Поставете цветя на гробовете им.
Генерал Гурко подари на църквата голяма семейна икона в златната скала, своя стол за поход и бинокъл. Иконата е открадната през 1961 г. Стол и бинокъл се съхраняват в Регионалния исторически музей на гр. Стар тен.
Църквата е построена в периода от 1822-1845 г. Много характерно за онзи период на османското робство, ниско, без камбанария. Запазени са каменни подове с орнамент. Църквата е много уютна, пропита в духа на историята. Ако имате възможност, не забравяйте да я посетите!
Църквата беше затворена на този ден, но беше отворена специално за нашето посещение. Слагаме свещи за близките и за упокой на душите на нашите войници, дали живота си за освобождението на България.
В наша чест църковните служители биха камбаната. Беше празнично, ′′ имаме гости, означава празник ", така ни казаха тези прекрасни жени. Благодаря ви и поклон пред вас, че поддържате паметта на нашите бойци жива и се грижите за тази мила църква.
След като посетихме църквата, отидохме на север с. Далбоки. Там в началото на пътя, преминавайки през планините ′′ Средна планина ′′ е паметна табела, камък с надпис ′′ Руски път". Генерал Гурко се мести в Хайнито след битката при Юран (сега е Гурково) до Пазете прохода Hainboaz.
По средата на този път има паметник - гроб без надпис кой е погребан в него. Това вероятно е един от ранените офицери в битката, носена на носилката, но все пак той загина на пътя. Решихме, че в следващите дни ще тръгнем на това руско пътешествие до гроба на войник.
Пътят ни се отдалечи на север от c. Дълбоки вече е в планината. Там на един от върховете 19-20 юли 1877 г. се намира щаба на ген. Гурко. Това място е стела напомняща за това събитие. Гурко избра стратегическо място за щаба си. От този връх се отваря тракийската низина чак до хоризонта. Необходимо е да се има предвид, че преди 140 години боровата гора не е била тук, а видимостта на района е била още по-добра.
На върха на планината, където се намираше щаба на Гурко, те бяха разположени за пикник. Имахме голямо удоволствие от обиколката, посещавали места, интересна история на Любомир, от комуникацията помежду си. Имахме вкусна закуска на страхотно място, говорихме, децата играеха топка, почистиха боклука след себе си и другите.
Решихме, че непременно ще продължим поредица от подобни екскурзии. Най-близкото: поход по ′′ руския път ′′ до паметника-гроб на руски войник.
Докато се срещнем отново!
P. S. Във видеото към този албум ще откриете подробно описание на местата, които посетихме и разказа на Любомир Вълков за събитията от тези далечни години.

© 2022 Етносвят България. All Rights Reserved. Powered by Ko L!o